66 ГОДИНИ В 666 ДУМИ

http://www.sme-analysis.com/2016/11/06/66-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-666-%d0%b4%d1%83%d0%bc%d0%b8/

66 години в 666 думи

НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ПОЛОВИН ВЕК – ИСТОРИЯ И ФАКТИ

По данни на Департамент по икономически и социални въпроси на ООН, през последните 65 години броят на жителите в България е в интервала 7.1 – 9.0 милиона, като най-високите стойности се отчитат през 80-те години на 20 век, около 9 милиона (1985 – 1987 г.), а най-нисък през последните пет години – от 7.3 до 7.1 милиона души за периода 2011 – 2016 г.

 

ВЛИЯНИЕ НА ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ

Под влияние на вътрешни и външни икономически и политически фактори, населението отчита негативен темп на растеж, който започва през 1987 година, когато се оформя тенденция засилваща се в следващите 30 години.

НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1951 – 2016

 [visualizer id=“789″] 

Този период съвпада с периода на преход в страната, преминаваща от планова към пазарна икономика. Периода 1994 – 2000, е характерен с години на инфлация достигаща до хиперинфлаця. Това довежда и до въвеждането на валутния борд през 1996/1997 г., както и до деноминация на българския лев на 5 юли 1999, когато 1000 единици от българската валута (БГЛ) се равняват на 1 лев (БГН).

Тези средства се използват от държавата като начин за справяне с инфлационната вълна. В този период отрицателният темп на растеж на населението достига най-ниски стойности от -1.17% до -0.81%, като населението е намаляло общо с над половин милион души. През тези години, е и банковата криза, 1996, която поражда разходи възлизащи на стойност 41.6% от БВП на страната, с което става и най-скъпата банкова криза от всички страни в преход.

 [visualizer id=“796″] 

След 2001 година темпът на растеж се запазва постоянен през следващите 15 години, и е със стойности между -0.82% до -0.70%.

След присъединяването на България към ЕС, от 1 януари 2007, темпът на спад в отрицателното изменение на населението се забавя.

ВЛИЯНИЕ НА БЕЖАНСКАТА КРИЗА В ЕВРОПА

Под въздействието на военния конфликт в Близкия Изток, засегнал предимно Сирия, през България се засилва мигрантския транзитен поток. Въпреки това, влезналите чужди граждани в страната отчитат ръст през периода 2012 – 2015 година, като преобладават предимно чужди граждани от страни извън ЕС и на възраст 20-25 години.

 [visualizer id=“804″] 

Общо напусналите страната граждани – от и извън ЕС, надвишават влезналите на територията граждани, с което негативният ефект върху броя на населението се засилва.

 [visualizer id=“812″] 

Над 80% от напусналите страната са български граждани. Около 18% са чуждите граждани напуснали страната през периода 2012 – 2015 г., като почти всички от тях са от страни извън ЕС, около 16% , а от ЕС са 2%.

 [visualizer id=“814″] 

През разглеждания период, прави впечатление, че най-голям брой влезнали в страната граждани е през 2014 г., когато е и началото на войната в Сирия (Септември 2014: Американска въздушна кампания срещу ИДИЛ). Тогава са влезнали над 17 000 чужди граждани в България.

 [visualizer id=“820″] 

Същата година едва 4.6 хил. български граждани са влезнали в страната, а напусналите българи са почти 24 хил.

 [visualizer id=“822″] 

Напусналите граждани увеличават броя си, както български така и чуждестранни, като съотношението е 4:1.

Обратна е статистиката за влезналите чуждестранни граждани, които са средно два пъти повече от българските. Почти 80% от напусналите страната през този период са български граждани на възраст между 20 и 30 години.

 [visualizer id=“825″] 

ПРОГНОЗА

Според изготвена прогноза от НСИ за населението в България за периода 2015 – 2035 година, следвайки реалистичен сценарии, се очаква населението да се концентрира в петте града с най-голям брой жители – София столица, следвана от Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Предвижда се столица София да увеличи още броя на жителите си, от над 1.32 млн. души и да достигне над 1.45 млн. души през следващите 20 години. Във всички останали градове броят на населението ще намалява, а с най-малък брой жители ще са областите Видин, Смолян, Кюстендил, Габрово и Разград.

Практически прогноза за населението в България е трудно да се направи, предвид променящите се външни и вътрешни фактори, които засилват емиграцията на българските граждани, а това от своя стара оказва влияние върху демографския проблем. Необходима е силна държавна политика, чрез която да бъдат привлечени, задържани и стимулирани чрез различни механизми българските граждани, които да развият не само потенциала си, а и българската икономика.

www.sme-analysis.com