БАНКИТЕ КЪМ СЕПТЕМВРИ 2016

БАНКИТЕ КЪМ СЕПТЕМВРИ 2016

Депозити, Кредити и Ликвидност на Банковата Система към Септември 2016

Според публикуваните предварителни данни от БНБ, броят на депозитите привлечени в българската банкова система през месец септември 2016 година, е общо почти 11 милиона лева, като този брой отчита незначително изменение спрямо предходната година и тримесечие.

Дял от 95% от общо привлечените средства в банките показват домакинствата, и едва 5% нефинансовите институции, като това съотношене е постоянно през отчетните данни.

Депозитите, измерени в хиляди лева, показват непроменлив 70% дял на домакинствата и 30% на нефинансовите предприятия.

Прави впечатление делът на броя на вложителите домакинства, със суми до 1 000 лв., които представляват 67% от общопривлечените средства на банките. След тях следват вложители със суми между 1 000 и 2 500 лв., чийто дял е 10%.

Тази липса на концентрация на големи вложени суми от малко на брой лица, показва отсъствие на ликвиден риск в банковата система. В същото време обаче, повишаващите те такси на банковите услуги и понижението в лихвените нива по депозити се отразява негативно най-вече на малките вложители.

 [visualizer id=“837″] 

Анализът на броя на отпуснатите кредити показва същото съотношение между домакинства и нефинансови институции, както при привлечените средства – 95% кредити към домакинства и 5% към нефинансови предприятия. И тук делът на средствата до 1 000 лв. е значителен и е доминантен с дял от 50%. Следват дела на отпуснати кредити в размер на 1 000 – 2 500 лв (16%), 2 500 – 5000 (10%), 5 000 – 10 000 (9%), 10 000 – 25 000 (7%), 25 000 – 50 000 (4%) и в интервала от 50 000 до над 1 милион лева 3%.

 [visualizer id=“842″] 

Тук отново може да се направи същия извод за стабилността на банковата система от гледна точка на ликвиден риск, като се отчете липсата на концентрация и възможна поява на рискови кредитни еспозиции.

66 ГОДИНИ В 666 ДУМИ

66 ГОДИНИ В 666 ДУМИ

66 години в 666 думи

НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИЯ ПОЛОВИН ВЕК – ИСТОРИЯ И ФАКТИ

По данни на Департамент по икономически и социални въпроси на ООН, през последните 65 години броят на жителите в България е в интервала 7.1 – 9.0 милиона, като най-високите стойности се отчитат през 80-те години на 20 век, около 9 милиона (1985 – 1987 г.), а най-нисък през последните пет години – от 7.3 до 7.1 милиона души за периода 2011 – 2016 г.

 

ВЛИЯНИЕ НА ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ФАКТОРИ

Под влияние на вътрешни и външни икономически и политически фактори, населението отчита негативен темп на растеж, който започва през 1987 година, когато се оформя тенденция засилваща се в следващите 30 години.

НАСЕЛЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1951 – 2016

 [visualizer id=“789″] 

Този период съвпада с периода на преход в страната, преминаваща от планова към пазарна икономика. Периода 1994 – 2000, е характерен с години на инфлация достигаща до хиперинфлаця. Това довежда и до въвеждането на валутния борд през 1996/1997 г., както и до деноминация на българския лев на 5 юли 1999, когато 1000 единици от българската валута (БГЛ) се равняват на 1 лев (БГН).

Тези средства се използват от държавата като начин за справяне с инфлационната вълна. В този период отрицателният темп на растеж на населението достига най-ниски стойности от -1.17% до -0.81%, като населението е намаляло общо с над половин милион души. През тези години, е и банковата криза, 1996, която поражда разходи възлизащи на стойност 41.6% от БВП на страната, с което става и най-скъпата банкова криза от всички страни в преход.

 [visualizer id=“796″] 

След 2001 година темпът на растеж се запазва постоянен през следващите 15 години, и е със стойности между -0.82% до -0.70%.

След присъединяването на България към ЕС, от 1 януари 2007, темпът на спад в отрицателното изменение на населението се забавя.

ВЛИЯНИЕ НА БЕЖАНСКАТА КРИЗА В ЕВРОПА

Под въздействието на военния конфликт в Близкия Изток, засегнал предимно Сирия, през България се засилва мигрантския транзитен поток. Въпреки това, влезналите чужди граждани в страната отчитат ръст през периода 2012 – 2015 година, като преобладават предимно чужди граждани от страни извън ЕС и на възраст 20-25 години.

 [visualizer id=“804″] 

Общо напусналите страната граждани – от и извън ЕС, надвишават влезналите на територията граждани, с което негативният ефект върху броя на населението се засилва.

 [visualizer id=“812″] 

Над 80% от напусналите страната са български граждани. Около 18% са чуждите граждани напуснали страната през периода 2012 – 2015 г., като почти всички от тях са от страни извън ЕС, около 16% , а от ЕС са 2%.

 [visualizer id=“814″] 

През разглеждания период, прави впечатление, че най-голям брой влезнали в страната граждани е през 2014 г., когато е и началото на войната в Сирия (Септември 2014: Американска въздушна кампания срещу ИДИЛ). Тогава са влезнали над 17 000 чужди граждани в България.

 [visualizer id=“820″] 

Същата година едва 4.6 хил. български граждани са влезнали в страната, а напусналите българи са почти 24 хил.

 [visualizer id=“822″] 

Напусналите граждани увеличават броя си, както български така и чуждестранни, като съотношението е 4:1.

Обратна е статистиката за влезналите чуждестранни граждани, които са средно два пъти повече от българските. Почти 80% от напусналите страната през този период са български граждани на възраст между 20 и 30 години.

 [visualizer id=“825″] 

ПРОГНОЗА

Според изготвена прогноза от НСИ за населението в България за периода 2015 – 2035 година, следвайки реалистичен сценарии, се очаква населението да се концентрира в петте града с най-голям брой жители – София столица, следвана от Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Предвижда се столица София да увеличи още броя на жителите си, от над 1.32 млн. души и да достигне над 1.45 млн. души през следващите 20 години. Във всички останали градове броят на населението ще намалява, а с най-малък брой жители ще са областите Видин, Смолян, Кюстендил, Габрово и Разград.

Практически прогноза за населението в България е трудно да се направи, предвид променящите се външни и вътрешни фактори, които засилват емиграцията на българските граждани, а това от своя стара оказва влияние върху демографския проблем. Необходима е силна държавна политика, чрез която да бъдат привлечени, задържани и стимулирани чрез различни механизми българските граждани, които да развият не само потенциала си, а и българската икономика.

www.sme-analysis.com

 

ОЛП ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ – ИНФОГРАФИКА

ОЛП ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ – ИНФОГРАФИКА

ОЛП ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ

ОЛП ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 10 ГОДИНИ

Основният лихвен процент (ОЛП) се определя основно от БНБ от 4 февруари 1991 година, когато се взима и решение от 7 февруари да стане 45%, а след това многократно се променя. ОЛП се определя като лихвен процент по кредити в лева, за рефинансиране на търговските банки от БНБ.

С новия закон за БНБ от 10 юли 1997, банката обявява ОЛП за съответния период, като според методологията ОЛП е на база доходност на краткосрочните ценни книжа на паричния пазар. От 1 февруари 2005 година базата е равнището на лихвения процент на междубанковия паричен пазар.

В условията на паричен съвет ОЛП не е лихва, по която БНБ оперира на паричния пазар.

За периода 2006 – 2016 година ОЛП се движи в интервала 0.00 – 5.77 (януари 2008), като стойностите са най-ниски през последните 5 години, и най-високи по време на световната финансова криза 2007 -2009. През последните 5 години максималната стойност на ОЛП е 0.22. Минималната стойност 0.00% е показател за достигнато дъно, но ефект върху пазара няма заради ограничението в използването му. Според използваната от БНБ методология, този показател не може да приема негативна стойност.

Към момента показателят се използва основно за определяне на законна лихва за забавяне на задължения към държавни институции – осигуровки или данъци, която е в размер на 10% над ОЛП. Също така, чрез този показател се калкулира максималния ГПР по потребителски кредити, който към момента е 50%.

 

 

 

ЦЕНАТА НА БАНКОВИТЕ УСЛУГИ

ЦЕНАТА НА БАНКОВИТЕ УСЛУГИ

При променящите се условия в предлагането на банкови услуги, въпросът за ползите и разходите, свързани с вложенията ни в банковите институции става все по-актуален. Спадът в лихвите по банковите депозити стимулира търсенето на алтернативи за инвестиции.

На мястото на очакваните и получавани сравнително добри лихви по депозити, се появяват нови разходи, а лихвените ползи от вложенията ни често се конкурират с разходите, които се начисляват.

ЛИХВИ ПО ДЕПОЗИТИ

Към момента лихвите по 12 месечен депозит са в границата от 0% до 1.5% на годишна база, а на едномесечен, 3-месечен и 6-месечен депозит съответно 0-1.3%, 0-1.3%, 0-1.5%. Средно при откриване на депозити банките предлагат лихва между 0.2% и 0.6% в зависимост от срока.

При едногодишните депозити, осем банки предлагат лихва над 1%, като с най-добри условия са ТиБиАй банк (1.5%), Първа Инвестиционна Банка и БАКР (1.4%). С най-ниска лихва близка до нулата (0.1%) са Пощенска банка, ОББ, Райфайзен, ДСК, а единствената банка с нулева лихва е Инвестбанк.

РАЗХОДИ ПРИ ПРЕВОДИ

Цената на банковите преводи е определя и според вида на превода – според валутата, мястото на нареждане на превода – в офис на банката или чрез електронно (активно) банкиране, използваната платежна система – БИСЕРА, РИНГС, като всяка банка има своята тарифа, на разположение на клиентите си. Цената на преводите в лева, наредени чрез платежно нареждане в банков офис е около 2 лв, а електронното банкиране е около 2 пъти по-евтино. Изключение прави Прокредит банк, при която разликата между превод в офис на хартиен носител, и активно банкиране е почти 5 пъти. Чрез система БИСЕРА (Банкова Интегрирана Система за Електронни РАзплащания) преводите се обработват 3 пъти на ден – в 10.00, 13.30 и 16 часа. Чрез системата RINGS преводите се изпълняват до 16 часа. Цената при системата RINGS е значително по-висока, около 10 лева. БОРИКА като картов оператор, подава заявки за сетълмент към RINGS в 9.30 и в 14.00 ч.

Някой банки обвързват таксите си с броя на продуктите, които предлагат на своите клиенти. Така например, таксата за обслужване на сметка може да бъде различна ако към нея бъде добавена услугата карта, или пък да не бъде начислявана такса за обслужване на карта. Към момента, 7 банки не начисляват такси по обслужване на карти. Това са ПИБ, ОББ, БАКБ, Пощенска банка, ЦКБ и Алианц. Най-често таксите за обслужване на карта са между 11 и 20 лева. А таксите за обслужване на сметка между 21 и 24 лв. Таксите на всички банки по обслужване на карти са в интервала между 0 лв и 23.52 лв.. Само ТиБиАй банк, прави изключение с най-високата отчетена стойност – 39.96 лв, но която не начислява такса за откриване на сметка.

Минималната сума за откриване на сметка във всички банки е до 25 лв. , като при повече от половината тя е от 2 – 10 лв.

 

РАЗХОДИ ЗА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Таксите за обслужване на сметки са между 72 и 720 лв. на година в различните банки. Като над половината от тях начисляват между 101 и 140 лв. годишна такса. При над ¼ от банките тези такси са между 72 и 100 лв. Най-ниската цена на тази услуга е 72 лв. при СиБанк, Обшинска банка и Банка за развитие, а най-висока е при ING Sofia клон, 720 лв. След нея се нареждат СитиБанк Европа (480 лв.) и БНП Париба с 300 лв. годишна такса.

Разходите при електронните преводи са облекчени, като цената им е 0,7 – 2,5 лв. Почти всички банки таксуват електронните преводи около 1 лв., с изключение на банка ДСК, с такса превод 2,50 лв.

Таксите за преводи минаващи през система РИНГС запазват същите стойности – около 10 лв. като изключение отново прави банка ДСК с такса от 16 лв.

Минималната сума за откриване на сметка е между 10 и 300 лв. като най-високата такса от 300 лв. се начислява от Прокредит банк, която предлага и най-висока такса за преводи в лева на физически лица в офис.

Понижените лихвени нива по депозити се отразяват негативно най-вече върху депозитите на домакинствата, с малки по размер суми, като при тях е възможно намаляване на вложената сума след приспадане на дължимите такси. При  запазване на тенденцията на лихвените нива, ще бъдат засегнати 2/3 от вложителите на общо привлечените депозити, които са физически лица, с вложения на стойност до 1000 лв.

Анализът е изготвен от www.sme-analysis.com

Източник на статистическата информация www.pisar.bg – неправителствена организация, вписана в Регистъра на Министерство на Правосъдието на Репубика България.

КАКВИ СА ПОЛЗИТЕ ОТ БАНКОВ ДЕПОЗИТ

КАКВИ СА ПОЛЗИТЕ ОТ БАНКОВ ДЕПОЗИТ

Безспорен е фактът, че банковите депозити стават все по-малко привлекателни за вложителите, поради намаляващата им доходност през последните години. Но алтернативите за инвестиция не за всички са добре познати. Повечето от нас дори се отнасят с недоверие към инвестиции в ценни книжа. Очакваната висока доходност от стартиране на нов собствен бизнес, също няма потвърждение за реализацията си в кратък срок. Финансовите инструменти и търговията на фондовите борси, са далеч от ежедневието на голяма част от нас.

Но същевременно с това, необходимостта от определени средства в брой, които да не инвестираме, е един добър избор, с оглед предстоящи наши намерения и нужди. Тогава къде е златната среда – между инвестицията и парите в брой. Кое е решението, с което ще запазим и съхраним парите си, и в същото време ще сме ги вложили с определена доходност? Това е банката, която предлага най-различни свои продукти.

Доверието в банковата система след напрежението през 2014 година е отново на добро ниво, въпреки преструктурирането на банковия сектор, който започна с бавни темпове у нас. За периода от 2014 година до момента, наблюдаваме слабо изразена консолидация на банките, но този процес се очаква да продължи.

Придобиването на Юнион банк от Първа Инвестиционна банка през март 2014 година, както и прехвърлянето на собствеността на Алфа банк-клон България към Юробанк през 2015-2016 година, са индикатор за наличието на този започнал процес. Но следва да отбележим, и че второто сливане е в резултат на външни фактори, като дълговата криза в Гърция, която наложи на страната необходимостта да се справи с нея.

След публикувания доклад от БНБ на 13 август 2016 година, във връзка с качеството на активите на банките и оптимистичните резултати за състоянието на банковата система, доверието на вложителите се увеличи. Положителни бяха и резултатите към края на май 2016г., по статистика предоставена от БНБ, и изчисления и анализ на Банковата система в България на годишна база, които  показват увеличена печалба преди данъци с 12.6% (63.1 млн. лв.), както и увеличение на повечето показатели – активи с 5.1% (4.2 млрд лв.), собствен капитал – 7.7%. Тенденцията се потвърждава и към края на юни 2016, когато е отчетена печалба от 773 млрд. лв. и увеличение от 54%.

Така в условия на добра стабилност в банковата система, банковите вложения са все още добро решение, дори с намалена доходност. Какви са ползите? Ето някои от тях:

  • Винаги разполагате с пари в брой, които са така необходими и ще ви позволят да имате свободата да разполагате с тях във всеки един момент. Постоянно променящите се във времето обстоятелства налагат да бъдем адаптивни и гъвкави, да можем да предприемем необходими действия, при необходимост. Търсенето на средства обикновено е свързано с риск – относно сума, цена, време за намирането им. С поддържането на определена сума в брой, този риск може да бъде максимално ограничен.
  • Парите ви се съхраняват на сигурно място. Доверието в банковата система се доказва и с увеличаването на банковите депозити през второто тримесечие на 2016 г., по данни на БНБ. Депозитите на домакинствата отчитат ръст от 547 млн. лв. (1.2%), като заемат 60% от всички привлечени средства в банковата система.
  • Имате избор на банков продукт според нуждите ви. Можете да изберете сравнително висока към момента лихва – да изберете депозит, или друг банков продукт, който да ви позволява да разполагате с парите си във всеки един момент, без да губите лихва от това. Пример за това, е продукт, който ви начислява лихвата на ден според текущия размер на средствата ви за деня. Това е изключително привлекателен продукт, с който вие имате свободата да разполагате с парите си, защитата на средствата, и сигурността в лихвата.
  • Печелите и предимството, че една част от средствата ви, или всичките от тях, са във всеки един момент не само защитени, но и бързо ликвидни. Както всички знаем, парите са най-бързо ликвидната „стока“, с която можем за посрещнем задължения мигновено, или да осигурим необходима сума веднага за предвидени цели или при извънредна необходимост.

Вложение в банков продукт, с фиксирана лихва на ден е много добро решение, за всеки, който не търси дългосрочна висока печалба от инвестицията си и иска да спечели докато търси решение за следващата си стъпка, и вложението на средствата му е безрисково.

Публикувана в сайт за лични финанси SMARTMONEY.BG

 

БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ЮНИ 2016

БАНКИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ЮНИ 2016

Банките в България, юни 2016
Основни Финансови Показатели

(За допълнителна информация, посочете с мишката елемент от графиката, и изберете от показателите – бутони над нея)

Източник : БНБ, тримесечни данни 30.06.2016.
Обработка на данните www.sme-analysis.com

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА КЪМ 31 МАЙ 2016

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА КЪМ 31 МАЙ 2016

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКАТА БАНКОВА СИСТЕМА И СЪСТОЯНИЕ КЪМ 31 МАЙ 2016

За периода 2014 – май 2016 г. броят на банките в българската банкова система отчита слабо негативно изменение, което потвърждава оформящата се тенденция към консолидация на банките, започнала още през 2013 година, със закриването на латвийския клон на Регионална Инвестиционна банка и придобиването на МКБ Юнионбанк от Първа Инвестиционна Банка през м. март 2014 г.

Вследствие на дълговата криза в Гърция и получената държавна помощ за справяне с нея, промените в банковия сектор у нас продължават и в началото на м. март 2016 г. е завършено прехвърлянето на Алфа банк клон България към Юробанк.

(още…)