Юанът се нарежда до световните резервни валути

https://www.sme-analysis.com/2016/10/03/%d1%8e%d0%b0%d0%bd%d1%8a%d1%82-%d1%81%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d0%b4%d0%be-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%b2/

След въвеждането на еврото през 1999 година, което замени германската марка и френския франк, от 1 октомври 2016 китайският юан застава сред световните резервни валути на МВФ.

Така китайската валута се нарежда до еврото, американския долар, британската лира и японската йена. Добавената валута заема трето място в световния паричен обмен, с почти 12% пазарен дял.

Прогнозата включва ръст на юана, спрямо позицията на еврото. Увеличен е броят на разплащанията с юан между азиатските държави.

Съществена разлика между китайската валута и останалите четири световни резервни валути е фиксирането на юана в определен спред, и наличието на държавен контрол над капиталовите потоци, за разлика от щатският долар, еврото, японската йена и паунда, които имат свободно плаващи и обменни курсове и също така не подлежат на държавни интервенции.

Към бъдещите очаквания е и намаляване на значението на еврото при международните разплащания. Очаква се и засилване на търсенето на китайската валута, което ще бъде отчетено и от централните банки при формиране на валутните си резерви.

Опасения възникват от отказа на Пекин от регулиращите си финансови лостове, което би могло да доведе до сътресения на валутните пазари.